Стихотворение от Миряна Башева
Последно
ПОМНЯ ПЪРВОТО ЩАСТИЕ.ВТОРОТО

  Имаш   празник ,  когато  всичко  твое    е  като преди. 
   Харесва ми да съм прегърнала  дъха  ти  като детски     спомен  в   музикална   кутийка.
   Празник ще  е , докато това  е достатъчно.

Не е добре човек да се хвали.Но аз наистина съм/бях? суперпозитивна .Това и враговете ми го признават.
 Просто имам страхотно семейство и  така живеем всички.Никой не учи другия да  е някакъв, учим се един от друг с постъпките си.
Така беш...