Прегракнахме от викове и клетви.
  Обръгнахме от ялови слова.
  Земята-българска- превърнахме в пепел,

  И рана ни е всичко- за заздравяване,
 и болка  ни е -до гроб,
 всяка вселена от слънце е раняване,

 Моето слънце е приказка,
застанала пъстра встрани.
Щом стане студено и тъмно,

 Прегърни се забрава с вятъра,
вдъхнови звездите с очи,
пламък стани на орисници,

 Прошепни ми приказка....същата,
-...вчерашна....и светла с мечти,
разказ за звезден танц и за слънце,