На ревера трепка песъчинка,
проблясва плахо.
Сълзичка щастие...
Малко слънце.Мое. 
Не смея да погледна. 
Страхувам се да раздвижа света.
Ами ако се търколи нанякъде? 
Преди беше тъмно, много тъмно.

Колко му трябва на човек, за да бъде щастлив - светулка в шепата, звезден прашец на ревера! Малко слънце - но негово, песъчинка от обич! Поздравления за нежните стихове!
Светла вечер, Весела!

Кратко и вълнуващо стихче.
Песъчинка светлина
прогонва тъмнината.