Когато земята прегракне от лятното бърборене... И есенните пожари изтлеят.    Когато гигантски художник с черен въглен надраска скици на оголени дървета...
                                           Замлъква светът.
                                           Нощите стават дълги...Тъмнината пари на очите.Излитат от душата на човеците въздишки.
                                           Едни от красив спомен.
                                           Други от угаснала надежда.
                                           От болка, копнеж или рана...
                                           Малки, неопитни,плахи балерини.Тръгват към звездите... летят бавно, за да топлят . Всяка със своя танц и своята стъпка.Хиляди  крачета по дансинга на небето.
                                           Тогава от вселенската вятърна мелница непослушният студ побягва навън. Застиват балерините в танца си.Различни,различно красиви, замръзват в съвършената красота на снежинки. Вече пътят им е друг, надолу, обратно при хората.
                                           Нови,пречистени, съвършени.Бавно се трупат,една след друга,една до друга...И само по нежната им пясъчна феерия можеш да познаеш човешката душа. Крехка,красива!И топла, и судена,и пареща, и даряваща.
                                           Бяло е - чисто и мило. Господ сънува кокичета.

Космично и земно - и така човешко - в болката, надеждата и порива към красота! Поздрави, Весела! За много години!

Красиви и истински! Благодаря!

Красиви са кокичетата, а и вече цъфнаха. В някои части на България дори изпревариха първия сняг.
Поздрави!