Постинг
23.12.2018 00:09 -
Рождественски истории
Автор: pi4olin4o
Категория: Лични дневници
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2018 21:10
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 23.12.2018 21:10
Люба бе станала рано в празничната сутрин и бързаше с изненадите.Живееха сами-дете и майка.Имаше най-необикновеното момче на света.Малкият Сашко-кръстен Александър.Никой не го наричаше с рожденото му име.На това чипоносо палавниче,с очи ката маслинки и непокорна черна къдрава коса,което като се засмееше, цялото ставаше в трапчинки,всички казваха Сашко.Немирен и белалия,той беше едновременно малко човече и възрастен.Приятелите на Люба бяха луди по усмивката му,но и по мъдрите съвети и анализи, които се сипеха от устата му.
Сашко беше в четвърти клас и все пак майка му отдавна не взимаше решения без неговите напътствия.
Слънчевото дете превръщаше в празник всеки ден.От малък никога не искаше подаръци,не плачеше в магазините или пред витрините.Тих и спокоен,разбираше още от първата дума, че "това не могат да си позволят".Искаше само едно-да има много приятели,често да им идват гости.Беше невероятно изобретателен в игрите с децата,притихнал сред възрастните,но винаги топъл,искрящ от радост от срещите си с хора.
Единственият път,когато Люба разбра,че детето копнее за нещо,беше когато го видя на колело.Момчето само се беше научило да кара и със светнал поглед молеше приятелите си пред блока да му преотстъпят колелата си ,ако в момента не карат.
Беше толкова искрен и сърцераздирателен в желанието си,че всичките му другарчета го оставяха да покара.Люба не можеше и да си помисли за колело.Заведе го обаче в един слънчев есенен ден близо до парка,където даваха под наем.Приказно изживяване!Тя четеше на пейката,мъдруваше върху бъдещите си илюстрации,Сашко кръжеше около нея с усмивка и очи, които грееха.Месеци след това Люба продължаваше да мисли как да сбъдне мечтата му.
Като добра домакиня имаше усет да бъде пестелива в разходите.Набитото й око за красивото изнамираше невероятни дрехи от магазините за втора употреба. Изпрани и съчетани по интересен начин, те превръщаха малкото й дете в принц от приказките.
Всъщност самата Люба отдавна вече вярвяше, че това приказно създание в живота й е дошло от най-щастливото и добро място на света.
Сега на Бъдни вечер искаше да направи денят му истински празник."Разбира се -палачинки"-така казваше момчето за всеки специален ден и това го караше да сияе от щастие.Седеше по дълга тениска на масата,размазваше мед и захар и приличаше на ангел.
Люба бе станала толкова рано,защото освен лакомствата искаше да сготви бързо-беше измислила невероятен подарък за сина си.Сашо беше нещо като като компютърен гений-дори големите батковци идваха при него за съвет.Беше обсебен от игрите,въпреки малкото време,което му бе позволено да прекарва с тях.Майка му чу да казва,че са пуснали филм по любимата му игра.Научи ,че първата прожекция започва в деня на Рождество.Купи два билета и с нетърпение чакаше ранния следобед на изненадата.
Започна с готвенето.Замислена за всичко, чак сега усети,че продължава да киха и да кашля.Беше изпила много прахчета, но грипът не си отиваше-нито болна , нито здрава.Сложи и шишенцето с аспирина до себе си и забърза още повече с домакинските дела.След час се усети съвсем изнемощяла.Тъжна и нетърпелива се молеше наум да събере силите си до киното с детето,а пък после ще се загрява и лекува.Искаше часовникът да изпревари грипа.
Оставаше обаче най- важната част от подаръка.Имаха традиция в нейното семейство,пренесена от баба й във времето.За всеки бяха изплетени красиви чорапи с много слънчеви цветове от дебела вълна.Но чорапките не се пълнеха с нищо.Баба й ги гладеше с ютията преди всички да станат или ги слагаше пред отворената фурна.
Сутрин всеки обуваше загрятите чорапи, за да му е топло, уютно , спокойно през цялата година.
Люба привърши с храната и постави Сашовите чорапки на стол пред печката.Видя, че малкият й палавник се промъква към палачинките.Имаше три часа до филма.Взе още два аспирина и подаде на детето си двата билета- изненада.Сашко подскачаше и прегръщаше малките хартийки.Упокоена отиде да си почине......
Събуди се и навън беше тъмно.В съзнанието й нямаше филм и разходка.Единственото странно нещо беше, че мускулите не я боляха, не се чувстваше отпаднала, а по-скоро здрава.Погледна до себе си и видя Сашко,седнал на стол, държащ нещо в ръцете си, клюмайки, заспал.Видя босите му крачета,подпряни на леглото.Размърда се и детето се събуди.Говореше Сашко -шефът,както сам казваше,когато е сериозен:
-Мамо, май имаш "грипонастинка".Спеше непробудно, но много кашляше насън и цялото ти лице беше червено.Сложих ти моите Коледни чорапки, за да те излекуват.Бърсах ти лицето с нещо от барчето, което мирише на спирт,защото не намерих спирта.
Едва сега Люба подуши през запушения си нос странният аромат на алкохол, които се носеше от нея.Искаше да каже нещо, но синът й я изпревари:
-Не се тревожи за филма,сега ще ти го изиграя и ще оздравееш до утре.Виж,сега не си червена!
Люба стана и наистина нямаше и следа от тежкото й състояние от сутринта.
-Здрава съм , Саше,виж не бухам като магаре, имам сили.Коледнити ти чорапки направиха чудо!
Жената правеше неистови усилия да не се разхлипа пред грижовния си малък мъж.
-Хайде да спим,утре ще ми изиграеш този единствен и неповторим филм!
Сашко се мушна под завивките и каза:
-Дадох на Павел билетите,завел е сестра си.А утре ще играем тримата,ще бъде специална прожекция като за теб.
Момчето заспа,сгушено в нея. Люба гледаше малките звездички над прозореца и сякаш виждаше искрящите очи на детето си,пълни с най-чистата и красива обич.Отдавна знаеше, че за нея всеки ден е Рождество.
Сашко беше в четвърти клас и все пак майка му отдавна не взимаше решения без неговите напътствия.
Слънчевото дете превръщаше в празник всеки ден.От малък никога не искаше подаръци,не плачеше в магазините или пред витрините.Тих и спокоен,разбираше още от първата дума, че "това не могат да си позволят".Искаше само едно-да има много приятели,често да им идват гости.Беше невероятно изобретателен в игрите с децата,притихнал сред възрастните,но винаги топъл,искрящ от радост от срещите си с хора.
Единственият път,когато Люба разбра,че детето копнее за нещо,беше когато го видя на колело.Момчето само се беше научило да кара и със светнал поглед молеше приятелите си пред блока да му преотстъпят колелата си ,ако в момента не карат.
Беше толкова искрен и сърцераздирателен в желанието си,че всичките му другарчета го оставяха да покара.Люба не можеше и да си помисли за колело.Заведе го обаче в един слънчев есенен ден близо до парка,където даваха под наем.Приказно изживяване!Тя четеше на пейката,мъдруваше върху бъдещите си илюстрации,Сашко кръжеше около нея с усмивка и очи, които грееха.Месеци след това Люба продължаваше да мисли как да сбъдне мечтата му.
Като добра домакиня имаше усет да бъде пестелива в разходите.Набитото й око за красивото изнамираше невероятни дрехи от магазините за втора употреба. Изпрани и съчетани по интересен начин, те превръщаха малкото й дете в принц от приказките.
Всъщност самата Люба отдавна вече вярвяше, че това приказно създание в живота й е дошло от най-щастливото и добро място на света.
Сега на Бъдни вечер искаше да направи денят му истински празник."Разбира се -палачинки"-така казваше момчето за всеки специален ден и това го караше да сияе от щастие.Седеше по дълга тениска на масата,размазваше мед и захар и приличаше на ангел.
Люба бе станала толкова рано,защото освен лакомствата искаше да сготви бързо-беше измислила невероятен подарък за сина си.Сашо беше нещо като като компютърен гений-дори големите батковци идваха при него за съвет.Беше обсебен от игрите,въпреки малкото време,което му бе позволено да прекарва с тях.Майка му чу да казва,че са пуснали филм по любимата му игра.Научи ,че първата прожекция започва в деня на Рождество.Купи два билета и с нетърпение чакаше ранния следобед на изненадата.
Започна с готвенето.Замислена за всичко, чак сега усети,че продължава да киха и да кашля.Беше изпила много прахчета, но грипът не си отиваше-нито болна , нито здрава.Сложи и шишенцето с аспирина до себе си и забърза още повече с домакинските дела.След час се усети съвсем изнемощяла.Тъжна и нетърпелива се молеше наум да събере силите си до киното с детето,а пък после ще се загрява и лекува.Искаше часовникът да изпревари грипа.
Оставаше обаче най- важната част от подаръка.Имаха традиция в нейното семейство,пренесена от баба й във времето.За всеки бяха изплетени красиви чорапи с много слънчеви цветове от дебела вълна.Но чорапките не се пълнеха с нищо.Баба й ги гладеше с ютията преди всички да станат или ги слагаше пред отворената фурна.
Сутрин всеки обуваше загрятите чорапи, за да му е топло, уютно , спокойно през цялата година.
Люба привърши с храната и постави Сашовите чорапки на стол пред печката.Видя, че малкият й палавник се промъква към палачинките.Имаше три часа до филма.Взе още два аспирина и подаде на детето си двата билета- изненада.Сашко подскачаше и прегръщаше малките хартийки.Упокоена отиде да си почине......
Събуди се и навън беше тъмно.В съзнанието й нямаше филм и разходка.Единственото странно нещо беше, че мускулите не я боляха, не се чувстваше отпаднала, а по-скоро здрава.Погледна до себе си и видя Сашко,седнал на стол, държащ нещо в ръцете си, клюмайки, заспал.Видя босите му крачета,подпряни на леглото.Размърда се и детето се събуди.Говореше Сашко -шефът,както сам казваше,когато е сериозен:
-Мамо, май имаш "грипонастинка".Спеше непробудно, но много кашляше насън и цялото ти лице беше червено.Сложих ти моите Коледни чорапки, за да те излекуват.Бърсах ти лицето с нещо от барчето, което мирише на спирт,защото не намерих спирта.
Едва сега Люба подуши през запушения си нос странният аромат на алкохол, които се носеше от нея.Искаше да каже нещо, но синът й я изпревари:
-Не се тревожи за филма,сега ще ти го изиграя и ще оздравееш до утре.Виж,сега не си червена!
Люба стана и наистина нямаше и следа от тежкото й състояние от сутринта.
-Здрава съм , Саше,виж не бухам като магаре, имам сили.Коледнити ти чорапки направиха чудо!
Жената правеше неистови усилия да не се разхлипа пред грижовния си малък мъж.
-Хайде да спим,утре ще ми изиграеш този единствен и неповторим филм!
Сашко се мушна под завивките и каза:
-Дадох на Павел билетите,завел е сестра си.А утре ще играем тримата,ще бъде специална прожекция като за теб.
Момчето заспа,сгушено в нея. Люба гледаше малките звездички над прозореца и сякаш виждаше искрящите очи на детето си,пълни с най-чистата и красива обич.Отдавна знаеше, че за нея всеки ден е Рождество.
Вълнообразно
Няма коментари
