За всички разпънати истини,
за всички презряни мечти,
за малкото стоплени истински

 Прошепни ми приказка....същата,
-...вчерашна....и светла с мечти,
разказ за звезден танц и за слънце,

 Господи, колко е кратък......?
 Като въздишка.
 Като дъгата след дъжд.

 Последният, и най- голям дар, на боговете за човека е чувството за мярка. Казали са го древните гърци....,  не някой друг.

 Бързам.Безумно.За двадесет минути трябва да стигна ....до среща, от която зависи много.Работата ми, спокойстието на хора, които обичам.
И естествено върху вчерашната киша -лед.Колите пъплят, хората лазят като мравки.
Отдавна имам един заб...