Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2012 00:13 - Дъжд от тишина
Автор: pi4olin4o Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2583 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 01.02.2014 14:11


 След десет години  отново сме на същото място.Лято е ,сенките блуждаят, а прохладата на селската къща в планината ни събаря.
Може би сме донесли изопнатите нерви от града и спаружената градска жега с нас ,затова изведнъж рязката промяна ни кара да притихнем.
Не зная? Не виждам лицето ти в тъмното.А и няма смисъл-така добре те познавам ,че отгатвам всяка предстояща мимика.Щом аз изхвърлих делника по пътя , при теб е същото.
Днес трябваше само да поговорим, да прегърним душите си, изпостелели от свирепата стихия на въртележката-живот.Ти с проблеми , аз с още повече - все по сами сред слепите и глухите,обсебени от лакомия.
Трябваше ,но краят никога не е край, когато си жив-неволна стъпка,махване с ръка, прибиране на кичур- и се отваря споменът на най-красивото вълшебство.Любовта ухае, тя е извор , жива вода , сянка на кокиче -останало в любима книга от теб.
Този път няма да спирам нищо и не мога.
Тишината е повече  моя ,отколкото твоя.Ти отново избра силата , а аз слабостта.До лицето си оставям най-твърдите ръце , които познавам.Тишината ме пази от въпроса ,който витае дълбоко в очите ти . Защо?
Да ,ти искаш да попиташ защо и го усещам по нежнотреперещите пръсти.По сляпата безпомощност на дишането ти.......... И ще ти отговоря.................Ще галя с длан твоята косата, която ухае на нас.Ще потъвам в очите ти  ,без да казвам на глас думите , които чуваш.  Бавно ,много бавно,ще разбереш ,че всекидневието не е истина - то убива  дори най-чистото вълшебство.
Сега ,когато почвам да говоря  с душата си , ще знеш-най-ценното е това , което можем да спасим при корабоккрушение. И това са нежните целувки , които те обсипват.Трябваше им време да станат пак живи.Това е гневът , с който свалям  дрехата  ти, така безумно отдалечаваща ме от теб.Това са най-топлите меки устни, които продължително и настоятелно разказват на тялото ти какво не се е случило без теб.Защото , за да ти се подчиня , така безропотно сега, трябва да има глад, глад на преситените ни от скрупули сетива.Този глад те кара да си неуверен като първия път  и всичко е бавно , още по-бавно , завинаги.....
Светът не диша , а ние не можем да спрем порива си за въздух -още , и още, и още.
Питаш ли отново -защо?Сега ще го кажа  с най-кроткия глас-за да е като преди , и като завинаги......Ти заслужаваш слънцето , аз прегръщам мрака.....
Така-а-а-а, вече се връща началото...смирени сме......любовта е притихнала,преклонена пред съвършената доброта и прошка    ..........
И утре ,кагато ме притиснат дебилите,когато градът изкрещи в лицето ми,ще имам красотата на този миг ,за който поетите казват: "спри, ти си тъй прекрасен".
В това село вече няма жив човек, сега ще отворя прозорцете и ще говорим на спокойствие, за да има пак някога -"Защо".
Моля те,вярвай ми, както аз вярвам, че насладата е най-маловажната част от любовта , .............и тя ще е  с нас завинаги.
 



Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. imbe - :)
21.06.2012 01:03
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pi4olin4o
Категория: Лични дневници
Прочетен: 113157
Постинги: 107
Коментари: 46
Гласове: 465
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031