застанала пъстра встрани.
Щом стане студено и тъмно,
разлиствам я.....,
добавям си букви – мечти.

Не чета - само пиша я.
Тогава ме галят лъчи.
Тогава утрините са мои
и звездите прегръщам с очи.

Тогава небето е кораб,
Безкраят - късмет за живот
и всеки , дошъл да пътува,
разбира веднага,
......че само той и 
......само такъв
е любов. 

В.Златева