Прегракнахме от викове и клетви.
  Обръгнахме от ялови слова.
  Земята-българска- превърнахме в пепел,
  историята си -в безсмислена съдба.

  И няма спиране......
  За още вием....................
  Озверял  от немощ  и...... 
                    от злост народ.
  Бедняци на идеи и на слънце,
  нищожни-в сметки,
                      похот и,
                      нелюбов.
 
 Това ли търсихме-завинаги да бъдем празни,
 успели само в ненаситното око,
 презрели истините явни,
 без мъдри да провидим-да бъдем винаги едно.

Кубратовият сноп превърнахме във въглен!
Идеалът на Апостола във срам!
Какво е чисто и какво е свято,
щом всичко се купува и продава,
без капчица милост и свян.

Изковахме си орис бездарна,
превърнахме рая  във  кръв,
надежда ли.........?-
вижда се краят
на народ ,заживял като смърт.
Весела Златева

Поздравявам те,хубаво е,но защо само плачем?кой да води наште битки.Кой народ е останал в историята със страх и подлизурство.Съдбата ни е такава каквато я направим.Ако ги чякаме да ни оправят...Ебана ни мамата.

Ами да-само сами ще се оправим!Но защо във всяка група напред излизат най-глупавите,само крякащите нагаждачи.Ако имахме акъл да не подсичаме мъдрите,досега щяхме да намерим общ път. Никой не се учи от историята...........