Когато стане тихо

и…………..

нищо вече не боли,

тогава тя целува – бавно,

очите с нежност да благослови.

Тогава взима си глухарче,

вода от слънце,

дюла и небе и

всичко това ……………

……………оставя да живее-

-единствено във твоето сърце.

Докосваш и рушиш направо,

без спомен , без вятър , без да има тишина.

Извира плавно любовта ,безбрежна-

пречистена, от твоята душа.
И искаш – само да е тихо,
безмълвно до края на света-когато твоето сърце открива-
-не друго,
а целувката на майката земя.